Историята на чадърите с дръжки и сгъваемите чадъри

Theдръжка чадърможе да се каже, че е едно от най-старите изобретения на човечеството. В Китай през 11 век пр. н. е. копринатадръжка чадъриса използвани от китайски принцове и благородници. През същия период в древна Гърция и Рим се появяват чадъри, които се носят от роби, за да предпазват аристократките от дъжд и сянка. С падането на Римската империя през пети век чадърите почти изчезнаха от европейския континент. Едва през Ренесанса чадърите се завръщат на европейския континент и Британските острови. В далечния изток чадърите от маслена хартия заменят копринените чадъри, позволявайки на чадърите да влязат в домовете на обикновените хора и с проспериращата национална власт на Танг те пътуват на изток до Япония. В продължение на три хиляди години, въпреки че материалите за повърхността на чадъра варират от коприна през маслена хартия до найлон, чадърът винаги е бил такъв. Формата на чадъра на днешните нюйоркчани като цяло е същата като тази на Chang’an. Човешката наука и технология се променят с всеки изминал ден и няма ново изобретение, което да ни накара да влезем в дъждовната нощ по-достойно.

В сравнение с 3000-годишниядръжка чадър,историята на сгъваемите чадъри е много по-кратка. През 1928 г. немският инженер Ханс Хаупт, основателят на Knirps Umbrella Company, изобретява първия в света сгъваем чадър. Точно така, сгъваемият чадър е роден в германска варварска страна, която обича да носи яке. Въпреки че е повече от удобен, темпераментът в ръката е далеч от този на дръжката на чадъра. Освен това, след като чадърът е затворен, дъждовната вода може да се остави директно по повърхността на чадъра с дълга дръжка, но сгъваемият чадър е толкова мокър, че е невъзможно да го поставите. Въпреки че всеки има сгъваем чадър, мъжете в костюми и кашмирени палта все още държат дълъг чадър, когато се разхождат по дъждовна улица в Лондон или Токио.